plamenj

Човек и добре да пише, идват продълженията. Следва нещо, което изглежда като пораженията от челен сблъсък между предишния постинг по темата и Велика Балкания.
Както подсказва името, заводът на Литекс Моторс в село Баховица може да се окаже едва първи етап от далеч по-мащабен проект - копие на Великата китайска стена, простиращо се от Царевец през Хисаря над Ловеч и Белоградчишката крепост до Баба Вида. Стената ще бъде изградена с европейско финансиране и ще загражда своеобразен резерват с турски, италиански, испански и прочее вносни инвеститори в черното тото футбола. Подобен отказ от държавност спокойно се компенсира от останалите отбори, идващи от новите (старите?) български територии. А виж само от какви имена се отказах за да го бъде обединения Грейт уол - Инетърционале, Аякс Плевен, Видима Реал, Монтанавраца Юнайтед.

С какво е известен Одрин в българската историография? С джамията Селимие? Еми не, естествено - всеки българин знае, че цар Симеон Велики е превзел града с първата в света употреба на военна авиация още през 914 г. Тихо там! Когато българската историография говори, фактите мълчат. Кръгче, същевременно О (за Одрин) и въртяща се самолетна перка, трябва ли да обяснявам?

Близостта с прабългарския Онгъл е единствената причина да анексираме северна Добруджа. Конската опашка е очевидният избор за емблема на този изконно български клуб. Констанца, хаха, Кон-станца, Кон-с-танца, хаха, герит?

Още не съм гледал Трето полувреме и не знам точно какво да напиша. Едно съм сигурен - то няма да е достатъчно за всичката македонска и всичката слава, струящи така силно от скопската Македонска слава, че да засенчат самия Сашо Филиповски, известен местен фудбалер от 4. век преди Христа. Топка-вентилатор (© Божидар Димитров), овa е логото.

Със Западните покрайнини придобиваме и еднолични и вечни права над сливовицата, плескавицата (която вече ще се нарича старопланинско кюфте) и духовата музика. Въпросните са отразени в емблемата, решено в лилаво - като залеза над съседно Косово. Вижда се и годината 811 (в църковнославянски шрифт, уот елс), през която хан Крум присъединява за пръв път въпросните земи към българската държава. Годината, през която те престават да са част от нея, ще премълчим, щото е немного след това. ФК Сливовишки герой ще домакинства в Ниш или Пирот, като имащият честта град ще бъде определен след двуседмични игри, вклюващи пехливански борби, рицарски двубои и надяждане с лютеница.

Беломорец е аналогичен на Черноморец, но по-бял. Мястото му в елита е гарантирано с парцел от 30 дка до Керамоти за Вие-знаете-кой. Намазва най-хипстърското лого от серията, чак ти идва да пуснеш мустак и да си татуираш хартиен жерав на врата.

Заръщаме се в настоящите граници на България и то не къде да е, а в центъра на Вселената - Стара Загора. Бирое няма да се обединява с никой, защото така или иначе "всичко е Бирое".

Бонус: карта на клубовете във фентъзи лигата. Ще стои прекалено достоверно на произволен наци/ултрас сайт.

Разни 103 - с повече картинки, че от тежки текстове напоследък ме боли глава.

За начало няколко (около)футболни линка: по-красивият начин за показване на резултати, легенди и носталгия от архива на Адидас, и два аматьорски дизайнера на футболни лога - за тях имам една идейка, но по-късно.

Тъжно, един от най-вдъхновяващите улични творци Паша 183 се е самоубил. И "руският Банкси" е тъпо.

В момента, в който четеш това, населението на света е ___, ___ души са умрели днес, ___ долара са похарчени за оръжия, ___ телевизора са продадени днес, ___ тона въглероден диоксид са изхвърлени в атмосферата, остават ___ дни до свършването на природния газ на Земята, ___ души са заразени с ХИВ... Празните места попълваме тук.

Можеш ли да познаеш къде по света (на Гугъл Стрийтвю) се намираш?

Много нежност има тук.

Проект Дворче. Ако изобщо има нещо, което да става в тая София.

А тези пичове от Историческия факултет на СУ виждат Балканите по онзи позитивен и любопитен начин, който рядко се среща у нас. Пълна подкрепа, евала.

Туристи, цирка 80-те.

Иконката за запазване на файл е последната следа от дискетите в наше време. Има ли смисъл от нея или е по-добре да измислим нов, по-адекватен символ за това действие в тази дискусия на изненадващо високо ниво с приятно изглеждащи резултати.

Да пишем с голи фигури!

Начало, среда, край. В случая е точно това - истории в триптихи. (или се казва триптиси?)

Ето ти примерен триптих: Пускаш шегичка с ИКЕА и еко маниаците за първи април. Хората се радват. Ражда се нов вибратор.

Или този: Стари. Реклами. На бира. Ит дъзнт гет ени бетър.

Хората упорито си играят с храна...

... и с пари. Тим Пръсмак се упражнява върху американския долар, а руската рубла бива разглобена на съставните си части.

Ей тоя туит чаках. Когато много искаш някой да туитне нещо, това е твоето място. (от)

Тук можеш да видиш какво ще се случи с континентите при повишаване (и понижаване) на морското равнище. А с машината на времето на Гугъл Ърт - какво се е случвало през последните 30 години. Страхотия.

Рисуваме Хоумър.

И някакви "страшни неща".

Освен това, задължотелно виж господжица Шпагета и другите работи на Марина Миланович.

Историята на семейство джуджета, оцелели в ужаса на Аушвиц по извратената воля на съдбата (т.е. Менгеле).

Чувал си Уилхелмовия писък повече пъти, отколкото предполагаш - например в някой от всички тези филми. Става дума за най-използвания (понякога даже иронично) сток звуков ефект в Холивуд. Ето ти и компилация.

На мен Мондриан ми идва бактън, ама тук има други артистични десерти.

Няма такова портфолио - Кевин се рисува в стила на 100 анимации и комикса.

Първо е малко ми е ту мъч, после идва това - дизайн жаргон булшит.

Розата на Лутер (на която попаднах, докато подготвях това) е един от най-красивите религиозни символи.

Факт: може днес да изглежда абсурдно, но през 70-те под бранда Факт са се продавали цигари и паста за зъби.

Хари Бек, великият дизайнер на картата на Лондонското метро, прави меко казано нелош проект в същия стил за Парижкото, но претърява пълен провал в сблъсъка с френското твърдоглавие. А виж, в испанския Понтеведра може и да нямат метро, но карта на пешеходните зони във въпросния стил имат.

За някои визията на тази серия би била провокативна, по-забавна е обаче играта на думи.

Как да станеш германец. Следвай стъпките, работи безотказно.

Руснаците от Фурфур следват новите тенденции и си правят бира в домашни условия. А Фурфур е нелош мъжки езин, виж например разкритията им за това как анти-порно алгоритмите откриват зърна. Апропо новите тенденции, Айрън Мейдън са наели пивоварна за собствената си марка бира, която скоро ще се появи и в България. Апропо мъжките работи, виж как Алиша Нет обгрижва Шеви Нова и се зарови в Уен Сатърдей Къмс, най-читавото нещо онлайн на тема футбол.

Красив начин за показване/откриване на поезия. Оригиналът е тук.

Когато изкуството изтъпява, що да не се позабавляваме за негова сметка?

Какво да кажем тогава за тази "инсталация", онагледяваща връзката между циците и гравитацията...

Предишният постинг очевидно беше първоаприлска шега. Новите драхми са всъщност дизайнерски проект на Павлос Ватикиотис. И все пак е хубаво от време на време да проверяваме дали междувременно Еврозоната не се е разпаднала. Момент... може да продължаваме.

Литовският литас (бонус точки за оригинално име. не.) е в обращение за пръв път в независимата литовска държава между двете световни войни. Цели 3 години минават след обявяването на независимостта от СССР през 1990 г., преди литът да се завърне. В момента в обращение са банкноти с номинали 10, 20, 50, 100, 200 и 500. Дизайнът на първите три е като на пощенски марки, но е по-добър от най-първата емисия, която, бедната, си нямала никаква защита и се наложило скоростно да се преправя. По-едрите пък отчаяно се опитват да приличат на български левове.

Върху пощенската марка от 10 литас са изобразени Степонас Дариус (1896 - 1933) и Стасис Гиренас (1893 - 1933). И двамата са пилоти, емигрирали в САЩ в началото на века. През 1933 г. правят успешен опит да прекосят Атлантическия океан със самолет от Ню Йорк до Европа без спиране, но и неуспешен опит да достигнат крайната цел Клайпеда - самолетът им се разбива в Полша. Решението да поставиш портретите на двама мъже в униформи върху банкнота има неочакван ефект. 10 литас стават нещо като алтернативна валута в гей барове по целия свят. Или поне така казват.

Не знам защо на двайсетачката Майронис (1862 – 1932) е стайлнат като католически свещеник-педофил, а всъщност е поет-романтик. Знам обаче, че след босненските поетични марки ти е до тук от поети, или поне на мен ми е, затова спирам.

Йонас Басанавичюс (1851 – 1927) присъства върху банкнотата от 50 литас в ролята си на "баща на нацията", подписал Акта за независимостта на страната на 16. февруари 1918. Животът му обаче е не по-малко свързан с България. Между 1878 и 1882 г. Иван Басанович, както е известен тук, работи като главен лекар в болницата в Лом. След атентата срещу Александър II в Русия, нашият Александър Батенберг започва гонения на либерали в страната и Йонас/Иван я напуска, за да се завърне отново през 1884 г. Първоначално отново в Лом, Елена, като накрая се установява във Варна, където става член на Демократическата партия и изкарва един мандат в общинския съвет на града. В България д-р Басанович оцелява и при опит за атентат, след като някой си Александър Маноилов стреля по него и го уцелва в рамото. На гърба на банкнотата са изобразени Вилнюската катедрала с отделената си камбанария (напомня ми на Св. Николай в Плевен), паметникът на Гедиминас, крепостта Гедиминас и хълмът с Трите кръста.

Стигаме до по-новата, по-свежа емисия. На стотачката е Симонас Даукантас (1793 – 1864), писател и етнограф, инициатор на литовското национално възраждане от 19. век, автор на първата история на страната на литовски език.

Това не е Радой Ралин, ами Видунас (1868 – 1953), поет, хуманист, писател и философ, т.е. все едно е Радой Ралин. По-интерен е реверсът, особено за мен. Фарът на Клайпеда се появява още върху нотгелд (отделна тема, някой друг път) банкнота от 10 марки в бурните времена след Първата Световна война, преди Мемел да се присъедини към обединена Литва. Фарът е по-специален и защото на него е кръстена местната пивоварна - Швитурис, е има ли нещо по-куул?

А ето я и последната банкнота - на 500 литас е портретът на Винцас Кудирка (1858 – 1899), писател, деец на националното възраждане, автор на текста и музиката на литовския химн - Лятува, тевине мусу, ту дидвирю земе! Иш праитьес таво сунус те стиприбе семия... що не пееш?

Прави впечатление, че са подбрани изключително лица и символи от Литва между войните и възраждането, липсват такива от Великото Литовско княжество, Жечпосполита и периода в Съветския съюз. Няма и жени, но не съвсем - на изтеглената банкнота от 1 лит е била почетена Юлия Жемайте, която е писателка, нищо че прилича на обикновена бабичка със забрадка.

Едно евро се равнява на 3.4528 литас. Дизайнът на бъдещите литовски евро монети е утвърден отдавна - изображение на витис, атакауващ рицар на кон (на полски е погон), символ на Литва от средните векове насам - но първоначалните планове за въвеждане на единната европейска валута през 2013 г. са отложени за някога в бъдещето.

(от)

Отново малко от любимите ми фарове.

След като приключиш тук, може да се прехвърлиш на борда в Пинтерест (ако не си се отегчил/а).

Пълна тъмнина, абсолютна липса на цвят, космически безкрай, смърт. Черно.

Цветът на индустриалната революция, на мръсните въглищарски ръце и на бликналото от сухата земя течно злато. Черно злато.

Художниците го недолюбват (читателите на блога - също). Освен Гоя - 14-те Черни картини, първоначално нарисувани директно върху стените на къщата, обитавана от разочарования от човечеството художник в последните му години, Къщата на глухия. Черно като утробата на света.

Скърбящите обличат черно. Преди търговците, романтиците и политиците да го превърнат в цвета на стила. А Коко да му скрои вечен паметник - задължителната малка черна.

А защо не и актуалната народна носия на българите - черното яке.

Черното море е на север от Мала Азия. В тюркските езици черното символизира север, затова и Черно море се казва така. Бялото е югът, затова и Бяло море.

Черно като италианските фашисти и немските есесовци, като анархисите и като борещите се за правата на афроамериканците черни пантери. Като ислямистите, обявили джихад под черния флаг на Мохамед. Като страховитите пирати.

Впрочем, за колко знамена с черно се сещаш? Германия, Белгия, Естония, Египет, Кувейт, Ирак, Ангола, Кения, Ямайка... има още много.

В комиксите лошите винаги носят черно. Само Батман е добър, а злодеите - шарени. Черният рицар срещу Белия рицар. Белия дроб срещу черния.

Ол блекс, както е известен националният отбор по ръгби на Нова Зеландия, са от добрите, най-добрите. Играят изцяло в черно, с изключение на сребърната папрат на гърдите. Кивита им викат неграмотниците.

Ноар, мрачните криминалета, на английски се наричат hardboiled. Яйца или филми? Един път французите да уцелят по-точното понятие.

В кипу, въжената писменост на инките, с черно се означавало изминалото време. Космическите черни дупки поглъщат всичко - и светлината, и времето.

Конникът на Апокалипсиса, който язди черен кон, носи глад. Смъртта идва на блед кон. Все пак.

Черните котки са спътниците на злите магьосници. Колко ли животинки са си отишли на кладите през Средновековието? Днес стига да се завъртиш 3 пъти обратно на часовниковата стрелка и да плюеш през лявото си рамо.

A черната мамба не е черна, черна е пастта й, която разтваря нападайки.

Обичам, когато бирата е не просто тъмна, а черна - черен Кóзел, черен Гинес...

Антрацитено, катранено, гарваново, абаносово. И било неудачно в интернет да ползваш черно.

Смиреното черно на бенедиктинците и протестантите или бунтовното черно на пънкарите и метълите, на битниците и рокерите?

Толкова черен, че чак лилав. Черната светлина е ултравиолетовата - урината, кръвта и спермата флуиресцират, осветени с такава лампа, колко романтично.

Щом черното тото и черния пазар са извън закона, дали там е мястото на черния хумор... а това дали е черен хумор?

За азиатците черното означава опит. Черен колан заслужават най-добрите бойци. За американците черното означава печалба - с Черния петък след Деня на благодарноста започва голямото коледно пазаруване.

И не, няма да има ахатово черна овца, по-добре да слушаме черните подводници на черните ключове.

Никой няма да хареса този постинг. Нормално.

Имена: schwarz black μαύρο černá hũ noir jouda negre musta nero काला fekete siyah crna 黒 beltz svartur preto du שחור zwart reş أسود чёрный sort কালো nigra qara 黑色 сиёҳ

Национален брандинг не се прави така, това е просто лого.

Ето че Гърция спечели оспорваната надпревара за първа държава, напуснала/изхвърлена от Еврозоната. Новата гръцка драхма влиза ударно в обращение при курс 20:1 към еврото и след 2 месеца съвместна употреба ще го измести изцяло в южната ни съседка. Чети внимателно, да няма неприятни изненади като отидеш на море.

Дизайнът на новата емисия е изчистен, с пикселизирани портрети, прости графични елементи и ясни цветове. В случая с петдесетачката зеленото обаче е не особено удачно. Корнелиус Касториадис (1922 – 1997) e философ, психолог и икономист със силен ляв уклон. Първоначално запален от комунизма, Корнелиус се ориентира към троцкизма (което не е същото, даже по-екстермно идва) и емиграция в Париж.

Звездата на Мелина Меркури (1920 – 1994) изгрява през 1955 г. със Стела на Михалис Какоянис (който по-късно прави Зорба гъркът). На фестивала в Кан среща и се влюбва в Жул Дасен, режисьор на Никога в неделя, за който Мелина е номинирана за Оскар. Меркури е отявлен активист срещу военната хунта в родината си, поради което е лишена от гръцко гражданство, а имуществото й е конфискувано, има и опит за атентат срещу нея. След падането на дикататурата, актрисата е сред основателите на ПАСОК, изкарва един мандат в парламента и три (добре де, два и една трета) като министър на културата в правителствата на Андреас Папандреу.

Одисеас Елитис (1911 - 1996) е поет, носител на Нобеловата награда за литература през 1979 г. Получава най-свежата банкнота от серията, но пък биографията му ми стои някак постна.

Мария Калас (1923 – 1977) е, с извинение към родните прими, най-известната оперна певица в света. Родена в Ню Йорк като Мария Калогерапулу, когато е на 14 години, родителите й се разделят и майка й се връща с дъщерите си в Атина. Калас прави впечатляващи роли в нюйоркската Метрополитан Опера и миланската Ла Скала. По средата на кариерата си сваля над 30 кг (вероятно заради комплекси, докарани от отношението на майка й към нея) и придобива твърде необичайна за професията си елегантна фигура. Това се отразява зле на гласа й, но и със сигурност помага за аферата й с милиардера Аристотел Онасис, който обаче я зарязва заради Джаки Кенеди, дъртия коцкар.

Банкнотата от 1000 драхми е за Янис Моралис (1916 – 2009) - художник, член на т. нар. Поколение на 30-те, модернистко течение, макар предимно в литературата. Янис едва ли има кой знае какво значение за световното изкуство, по-запомнящи се са картините му от 70-те години насам със своите геометрични форми и минималистична стилистика.

Йоргос Папаниколау (1883 - 1962) запазва позицията си върху десетте хиляди драхми от последния път, затова и няма да се спирам подробно на него.

Кога ли точно блогът започва да има значение за реалността? Не знам. Но пък без връзка отбелязам, че по онова време фотографите (също) си нямаха собствена поредица и се появяваха в обикновените Разни. Интересна е съдбата на логата - Мол Плевен още чака наематели, новото на Еко още не е дошло в България, а на Ческа телевизе беше архивирано без да влезе в употреба. Показах ти Неа Потидеа, която си остава чудно местенце за почивка, и класирах чешки сирена. От значение обаче си остават два поста - този, защото събра необичайно много коментари, макар и един вид изпросени (да, по принцип тук не се коментира много), и първият и най-интересен от серията за Кампеонато Бразилейро.

Дядо умря в средата на февруари. Баща ми се обади: Вкъщи ли си? Дядо ти почина, още вчера, утре го погребваме. Да не идвате, ние ще дойдем за рождения ден на Ема. Да, добре, да.

Дядо беше обикновен селски човек, не говорех много с него. Как е по София? Ами, нормално. Беше загубил 3 пръста на дясната си ръка при някакъв инцидент с машина преди много време. Беше стар, до последно здрав, като изключим всичките болести, които се трупат с възрастта. Не е като да не го очакваш, напротив, но. С баба винаги съм си говорел повече - разказвала ми е истории, смешки, споделяла е. Притеснявам се за нея, а не трябва - на село нещата са малко по-различни, хората си помагат, много са вече също сами.

Като дете прекарвах повечето уикенди и цялата лятна ваканция - 3 месеца без 2 седмици на море (най-често в Несебър) - в селото, където живеят родителите на баща ми. От входната врата на до къщата се стига по тясна пътечка, не повече от 30-40 сантиметра широка. Ако носиш нещо си досущ въжеиграч, опитвайки да избегнеш висящите от асмата над нея лозички. Всъщност вляво първо е отклонението към външната тоалетна, а около пътеката растат ягоди. Винаги са ми били подозрителни тия ягоди. Вдясно, до оградата първо е ред с малини, после няколко реда лози, после малко домати, краставици и накрая са цветята на баба, много, красиви цветя, особено лалетата напролет. Там някъде е герана, имаше и огромна круша, но я отсякоха. Когато бях съвсем малък търчах между лозята издокаран в абсурдно червени пластмасови щит, шлем и меч. В основната къща - право срещу входа, на 4-5 стъпала височина не живееше никой. Най-скучната беше спалнята на родителите ми. После идва задната стая с прозорче към двора на съседите, легло, красив стар бюфет и едно шкафче, вградено в ниша в стената. Там още са писмата на непознато съветско другарче до баща ми, ужасно красиви, албуми с пожълтели малки снимки с вълнисти ръбчета на отдавна умрели и забравени хора и други съкровища. Третата беше нещо като хол с осемдесетарска секция, но и великолепна по-стара гарнитура от разтягащ се диван и две кресла с лакирани дървени подлакътници и тапицерия от груб оранжев плат. Живее се в долните 3 стаи: първо пищника - нещо като студено антре с входа към мазата под основната къща (с въртящ се бакелитен ключ за лампата, несменян от 40 години поне), където има хладилник и диван, който вместо облегалка има витрина, от него се влиза в основната стая с масата за хранене, мивка, бял бюфет, малка печка за готвене, легло, на което спях аз, телевизор и радиоточка, там е вратата за банята, накрая е стаята, където спяха баба и дядо. Зелен дървен таван с кукички, на които зиме се опъва простор, а и стават да се пусне конец с халва. Варосани бели стени - няма нищо по неприятно от това да одраскаш варосана стена с нокът. По-късно аз се преместих в холчето горе - лятото си взимах там едно малко телевизорче от Плевен, куча марка, със стъкло пред екрана. Гледах Днес по Ефир 2 и късния сериал после без старците да ми хъркат.

Има още две стаи долу, в които се влиза директно от двора - мъжката, чийто кръстник е 3-4-годишния Пламен и в която дядо спеше и слушаше розовия си транзистор следобед, а през лятото се превръща в кухня, и битовата, в която е колекцията на баба от чинийки и чашки с битови декорции, шарени черги и миндери. Между тях - пещта, която се палеше общо взето два пъти - по Гергьовден за агнешко и когато се колеше прасето. Там някъде е и стълбата към призрачния таван с голям съндък стари броеве на Паралели и Космос. Следват стопанските постройки и двора за животните - преди имаше кокошки, прасета, овце, магаре, козички, крави, глупави пуйки, от всичко по малко. Първоначално и гъски, ама после ги махнаха. Гъските на село са малко особено животно - притежаваш 5-6, които цял ден обикалят свободно по улиците и поляните, а вечер се прибират. Да де, ама с времето хората станаха по-крадливи, по-озлобени и опасността гъските ти да не се приберат стана по-осезаема. Пиленцата се излюпваха в една машинка - голяма кутия с нагреватели, която стоеше върху шивашката машина на баба. Шивашката машина, някаква китайска или японска, пък се прибираше така, че отгоре да става равно като маса, когато не се ползва. Държал ли си пиленце, чието пухче току-що е изсъхнало? А карал ли си каруца? Щото аз съм - празна трака и друса ужасяващо, сигурно няма селянин без хемороиди, хаха, точно обратно обаче е усещането на върха на натоварената огромна купчина люцерна, някъде на 2 метра над земята. В края на стопанския двор имаше хамбар и гараж, в който стоеше голямата дърводелска маса на дядо с всякакви уреди за мъчения (ако искаш да измъчваш някого де).

Ласи се казваше кучето ми - малко, можеш да го вземеш за лисица. Беше мъжко обаче, заради някакво недоразумение получи това име и си му остана. Голям разбойник, сигурен съм, че беше минал всички селски кучки. Остаря и един ден изчезна. Умно, адски умно животинче, не искаше да умира вкъщи. После имаше и други кучета, но никога като него.

Сигурно през повечето време съм скучаел, има логика, но през лятото имаше доста деца. Имаше едно момиче в къщата от другата страна на улицата, но с него се загубихме рано. Пак в друга къща на нашата улица си идваха брат и сестра. У тях видях за пръв път телевизор с дистанционно - малък, руски, а дистанционното имаше 2-3 копчета и беше с кабел. Абе, техника в минало време. По едно време техните взеха кръчмата, наречена 25-ият, защото се намира точно по средата на пътя между Плевен и Левски. Пиехме Кока-кола в двора й и ритахме топка (странно, но не се сещам за някакви други лакомства от онова време, само Ципирипи - сръбска плочка шоколад с лешников крем). Иначе преди това в кръчмата висяха селските пияници и смучеха вино с лимонада. Споменах нашата улица - покрита с набит бял чакъл, много стабилна настилка, ако няма много автомобилен трафик, разбира се. По нея, от другата страна на шосето, което води към центъра, малко преди края на селото (където е къщата на бившия депутат Драгомир Драганов, под нея пък е чешмата, където пояха овцете, а после сметището) беше къщата, където си идваха най-добрите ми приятели от онова време. Към компанията принадлежаха няколко човека: двама братя - единият на моя възраст, другият - 5-6 години по-малък, местно хлапе от малките, брат и сестра циганчета - момичето беше по-голямото, още едно от големите момичета. Та това, последното, май ми се пада първата пуберска любов - една такава смугла (ноут ту селф: да гугълна какво значи тази дума), с верижка на глезена, абе... В селото имаше една постройка, приличаща на казармен стол, ако можеш да си го представиш - просто голяма зала с кухня, в която се правеха сватби и евентуално други тържества. В двора й имаше фонтан, който май никога не беше работил. Една вечер докато се дуелирахме с нея аз, нали отстъпвайки назад като кавалер, се спънах в парапета на фонтана и се изтресох право назад, на десетина сантиметра от постамента в средата му - прас тила! Не знам как не съм си смазал главата. Е, не отстъпвайте на жени. Често играехме на направи-си-сам Суботео - капачки от бира, в които слагаш хартиени кръгчета с имената на футболистите и с нарисувани знамена или клубни цветове. Вратарите бяха с дръжчици. По-малкият брат ми викаше Дзенга, ама му се дразнех, щото нямаше по-тъп вратар от Дзенга. Ритахме и на живо - няколко пъти и в двора на Логопедическото училище с други деца, изкарващи ваканцията си на село. В Логопедическото училище навремето наистина имаше специалисти, идваха хора да търсят помощ за децата си, ама по-късно си се превърна в дом за сираци и изоставени деца.

До нашата имаше къща с нетипично малък двор, всъщност старата на прадядо ми, която беше продал на един турчин - Зинко. В началото на демокрацията Зинко се опита да направи кръчма в пристройката към улицата, не мисля, че издържа много - максимум година, но шарените надписис с шаблон още стоят по стъклата. Имаша два сина, доста по-големи от мен, които после с майка си се изнесоха в друга къща, и двамата много дебели (а преди няколко години се возих заедно с тях двамата на задната седалка на Опела на баща ми, питаш ли ме). По-малкият, Кудрет, ми викаше Пламен Гетов, когато ритах на улицата, него по време на Възродителния пък го прекръстиха Детелин.

Първото ми колело беше Школник, после ми купиха Балканче - зелено, със седалка с облегалка. Обикаляхме навсякъде - парка с порутената селската църква, до нея басейн, който работи няколко лета, но на който не отидох, селскостопанското летище, останките от стадион, гробищата - истинските и тези на машини, близките язовирчета. На центъра имаше общ магазин, бръснарница, хоремаг, сладкарница, автобусна спирка, поща, площадче с пейки и голямо червено читалище, в което навремето са се прожектирали филми, но аз хванах само библиотеката. Помня и една лавка със сладки неща, където продавачът беше сляп, но това като съвсем малък - явно е умрял човекът. Леко встрани и надолу беше фурната. Когато човек си купуваше два хляба, единият винаги беше от предишния ден. Первазът на отвора, през който се подава хляба, беше протъркан в дъговидна форма към средата от хилядите самуни, които минаваха по него. Разбира се, по-старият от двата се изяждаше първи, а пресният оставаше за следващия ден, когато вече беше също вчерашен. Днес църквата е оправена, а басейна пустее, на центъра всичко изглежда постарому. Напролет ще отидем с момичетата да карат колелета, а аз да си взема една бира от хоремага и да седна на пейка на площадчето.

Правихме си палатки в един изоставен, обрасъл с дървета парцел. Зад него беше стопанския двор на кооперацията - към края му беше кабинета на ветеринаря, неприятен човек с жълт мустак, там беше и казанката. Казаните за ракия са магически места - не пия ракия, но за казаните излизам на Орлов мост. Може да бъркам нещо, да съм забравил друго, няма значение.

Прибирах се вечер, малко след стъмване. Не знам защо, но е така, на децата най-много мръсотия се събира точно под коленете. Баба ми пържеше нярязани на шайби картофи картофи в един зелен тиган на едно котлонче пред мъжката стая. Един, два, три тигана пържени картофи. Ако питаш майка ми, ще ти каже, че съм израсъл на картофи и банани, което не е така, много ясно.

Твърде много в този текст е написано в минало време, а още съществува. Доскоро приемах мястото, хората и спомените от село като консервирани, не точно същите като преди, но винаги там. Доскоро поглеждах надясно за да проверя дали се вижда Трабанта на бащата на приятелите ми. Развалянето на тази илюзия е неизбежно. Затова я оставям тук и така.

(Малко снимки от по-отскоро)

Имам един тубус с винтидж постери, които търпеливо чакат да бъдат рамкирани, преди да окича стената на кухнята, а този сайт ме изкушава с още, с високо качество (ама кофти файлови формати).

Грег Гиймен с различен поглед върху супер и попкултурните герои.

Ако нещо се е объркало и не си ми поръчал вече слайсъра от Беркел или домашната пивоварна от УилямсУорн, може да ми вземеш ей това моделче на новия стадион на Палмейрас, мерси.

Джон Милуорд прави инфографики на онези неща, които наистина имат значение, като например живота и кариерите на 10 хиляди порно звезди или пък ревютата на 5 хиляди английски компаньонки.

Кой от кого е открадн.. семплирал - богата и подробна база данни за музикални заемки.

Това тук обаче не е семплиране, водят го музикални експерименти, но е най-забавното нещо в тубата от онова видео с бебе и коте, сешсе. Изгледай внимателно и на пориции по няколко пъти всички клипове в канала, после се абонирай и чакай с нетърпение следващия.

Илюстраторите: Хосе Давид Моралес и неговият Букаке Дет Скуод, Бартош Косовски, Аполония Сенклер, Виктор Бойрен.

Футболна карта на Англия от преди 40 години - любопитна снимка на футбола на острова от онова време, приготви се за изненадващи лога и неочаквани съдби.

Ако си учил руски, сигурно си спомняш предупреждението за различните значения на думите майка, стая, стол. Това са т. нар. фалшиви приятели, с които, оказва се, славянските езици изобилстват. Научи повече тук и задължително разгледай картите.

Какво ще стане ако с непрекъсната линия последователно проследиш върху картата пощенските кодове? Някой вече си е задал въпроса (виж и другите държави).

Лого на деня, лъжа на деня.

Тайм травъл - през 2193 г. Стивън пуска Диджей Бобо, текно ексцесии, Стефан Орманджиев като жури, танци в развлечени пуловери, Ради издокаран като абитуриент, Диджей Дамян владее дансинга... Канал 1 са го знаели още преди 20 години.

Да скрием грозните елементи в градската среда, а после, бонус!, да гледаме сеира на по-отплеснатите си съграждани.

Къде са хората по географска дължина и ширина, както и още един куп "радикални" карти.

Ей, и на картините посегнаха. Огромното платно Битката при Грюнвалд, нарисувано от Ян Матейко през 1878 г., което изобразява победата на поляци и литовци над тевтонските рицари през 1410 г., се превръща в триизмерна визуализация.

Още една тема с продължение - бит и декорация на индийските мепесета.

Червеният балон, или как за 30 минути може да изгледаш награден с Оскар филм и да се пренесеш в един забравен свят.

Коректното описание е: ножове, чиито остриета следват формите на върховете в няколко швейцарски високопланински панорами. По-неформалното е: гениално!

Една причина да работиш за Гугъл в Тел Авив без пари? Виж им офиса.

И малко френска архитектура от началото на 70-те - жилищен комплекс от Жан Реноди в парижкото предградие Иври сюр Сен (скролни до цветните снимки за да го оцениш напълно).

14 корици за любовта. <3

Това е една от най-странните, гротескни и същевременно плашещи средновековни фигури - чумният доктор, с характерния си костюм с човка.

Мат Блъм, с който за пръв път се срещнахме тук, снима голи жени, ама не ония лъскавите, а съвсем обикновени, в естествената им среда. Може би не толкова идеално, но все така красиво. И, псст, може да се включиш, а после обади, да чакаме снимките. (от)

Псст (голямо съскане днес), тука има едни много известни нюйоркски барове, за които никой не знае.

Част от една микро-тенденция от средата на миналия век - на застъпващи се цветове (мисли Мастъркард), логото на Валволин си няма официален автор. Уат ду.

Палави букви, всичкото Уникод накуп, калиграфски Фрактур на живо, нови кирилски шрифтове - това са типографските връзки за днес.

Идеалната комбинация. Стои добре и на картинка.

Направи си карта, каквато ти сърце иска. Или, по-добре, обиколи света с фотоапарат. Впрочем, ако има въпрос без отговор, това е защо капачетата на обективите не се закачат за фотоапарата? Знам, че си се питал, ето ти решение.

Чудни мотиви за подаръчна хартия / кухненски тапет / мушама / женски пеньоар. Без капка ирония.

Как дигиталните джажди променят поведението ни, съвсем сериозно и адекватно изследване.

Отнема малко повечко място, но пък е красив начин да покажеш до къде си пътувал.

Как хранителните гиганти "решават" проблема с вредната храна, която ни сервират. (от)

Малко симпатични фантасмагории - алтернативна монархическа история на света, илюстрирана с карти.

Нещо като метода за боядисване на Мистър Бийн, но с повече цвят.

Няколко букмарка за домашно биропроизводство: всичко за американските микропивоварни и стилове бира, едно магазинче в Бруклин, видео уроци - увод, съдове, оборудване, още оборудване, подготовка, маята, малца, хмела, охлаждане, ферментация, бутилки, дезинфекция, пълнене.

Лисици бандити! И зомби мечета!

Връзките между еннайсе творци модернисти от 1910-те години.

Как телевизорите с кинескоп пресъздават цветовете - не научно, а много красиво визуално наблюдение. Признай си, че като малък си изследвал екрана отблизо.

Няколко съвременни версии на Произходът на света от Курбе. Ако ти е сексистко - ето пениси.

Президенти с цици на лицата. Сигурно има и дълбок замисъл, и съкровено послание, оставям на теб да ги откриеш.

Значи, имам рецептата за мир в Близкия изток. Шакшука! Било вече пробвано? Ами ще пробват пак. Не може националното ястие на половината Средиземноморие - от Мароко до Израел да не проработи. Рецептата тук не е съвсем традиционната, но така или иначе няма точно един вариант. Отсега предупреждавам, че прилича на нашия мишмаш, обаче е в пъти по-вкусно.

Какво ти трябва: 2-3 чушки, доматен сос, 4 яйца, чесън, глава лук, хариса, червен пипер, кимион, чери домати, магданоз.

Какво да правиш: изпечи чушките, обели ги, изчисти ги от семките и ги нарежи на лентички. Запържи ситно нарязания лук в зехтин, добави чушките и няколко скилидки чесън. Следва доматения сос - консистенцията в тигана трябва да е на гъста манджичка. Сега подправките - сол, малко пушен червен пипер, а тайната на вкусната шакшука е в щедрата щипка кимион. Аз добавям и чаена лъжичка хариса (безбожно люта тунизийска паста) и няколко срязани на две чери доматчета (ама не прекалявай, да не се разводни) за баланс. Като кипне идва ред на яйцата, които трябва да останат цели. Може да им направиш гнезденца в манджата и да ги покриеш с зеленчуковия сос за да се изпържат равномерно. Аз бодвам отгоре жълтъците, че да пуснат цвят.

Който готвел за други хора, дарявал любов (или нещо в духа), така бяха казали в едно телевизионно предаване. Веднъж да кажат нещо умно по телевизията.

Готовата шакшука поръсваш с магданоз. Сега ти трябва само един пухкав бял френски хляб и няколко свежи бирички, например Естрея Дам. И мирът може да настъпва.

След Япония, Израел и Южния Пасифик оставаме на Балканите, където, ти да видиш, ни очаква най-странната валута от всички досега. Култът към дойчмарката в Югославия, намерил визуално отражение в куната и толара, ескалира в Босна.

През 1998 г., в резултат от Дейтънското споразумение няколко години по-рано, хърватската куна, динарът на Република Сръбска и динарът на Босна и Херцеговина са заменени от нещо, наречено босненска конвертибилна марка (малко ми се изгуби ефекта на изненадата, щото очевидно вече си прочел заглавието, ех). Защо е марка е ясно - тогава е вързана към немската при курс 1:1, в резултат на което и до ден днешен една босненска марка е точно едно българско левче. Какво обаче налага уточнението, че е конвертируема, да присъства в името й, уви не успях да разбера. Малкото на марката впрочем се казва фенинг, което си е точно грешно произнесен пфениг.

Първоначално има банкноти от 50 фенинга, 1, 5, 10, 20, 50 и 100 марки, но по-късно трите най-малки деноминации стават монети и се появява банкнота от 200. Не това е най-особеното обаче. Най-особено е, че за Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина Централната банка на Босна и Херцеговина емитира купюри с еднакъв дизайн, но различни портрети. Интересно как ги пазят да не се омешат?

Върху босненската и сръбската версии на 10-те марки са изобразени съответно Мехмедалия "Мак" Диздар (1917 - 1971) и Алекса Шантич (1868 – 1924). И двамата са поети, а Мак е и собственик на истинско сериозно?-лице.

Продължаваме с Антун Бранко Симич (1898 – 1925) от хърватска страна и Филип Вишнич (1767 – 1834) от сръбска. Мисля, че е време да ти разкрия следващата особеност на конвертибилната марка - всички портрети са на поети. Съответно, не остава кой знае какво да се каже за тях, но и стихчета определено няма да ти рецитирам. Е, мустака на Вишнич го издава, че е автор на балади и виртуозен гуслар, а освен това е бил сляп, поради което са му викали "сръбския Омир".

Муса Джазим Чатич (1878 - 1915) борел депресията от силно непоетичното си име с тонове кафе, което получавал без пари от Юлиус Майнл, ако носи фес на публични места. Пълни глупости, разбира се, но пък що не? Йован Дучич (1871 – 1943), освен че солидно надживял колегата Муса, за разлика от него имал и успешна дипломатическа кариера, даже e служил в София.

Писането на постинги от поредицата се е превърнало в рутина, случва се леко, като терапия. Терапия срещу загубата - на близки хора, на пропиляно време, на пропуснати възможности. Тези текстове са повече за мен, не за теб.

Най-интересното за Никола Шоп (1904 - 1982) е, че е роден в яйце Яйце. Биографията на Петар Кочич (1877 – 1916) е по-любопитна, най-вече с това, че е умрял в лудница и че е бил член на Млада Босна, организацията, стояща зад атентата срещу австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево, който отприщва Първата Световна война. Франц Фърдинанд пък са нечовешки яка шотландска банда (ама ти това си го знаеш), която надали щеше да се казва така, ако не беше точния мерник на Гаврило Принцип, на който не е кръстена нито една банда е кръстена някаква пънк банда от Смедерево и когото няма да зърнеш на нито една банкнота.

С това приключваме първата емисия, която освен покъртително временния си дизайн е бъкана с грешки и (внимание, безполезен факт) е печатана от френската Обертюр, и стигаме до по-новата и уникална с всебосненсия си обхват банкнота от 200 марки, която изглежда малко по-нормално и (няма как, щом вече го зачекнах темата) се прави от Йостерайхише Банкнотен унд Зихерхайтсдрук. Квалитет аус Йостерайх. Зо.

Ето го и него - Иво Андрич (1892 – 1975), който преди това, въпреки че е босненски хърватин, присъства върху сръбската версия на изтеглената банкнота от 1 марка. Съвсем накратко, че има много: рожденото му име е Иван, не Иво (другият известен юго писател Бранислав Нушич пък се е казвал Алкивиад ал Нуша до 18-тата си година); Андрич е посланик на Югославия в Берлин, когато избухва Втората Световна война, и вместо да се приюти в Швейцария се връща в окупирания Белград; получава Нобелова награда за литература през 1961 г. (докато ние тука една Купа на УЕФА не можем да вземем, егаси) и дарява цялата сума на библиотечния фонд на Босна и Херцеговина. А, ето го и отговора на сърбо-хърватската дилема - през 30-те отказва да бъде включен в Антологията на новата хърватска лирика с аргумента "Никога не бих могъл да участвам в една публикация, от която по принцип ще бъдат изключени други наши, близки за мен поети, само затова, че са от друго вероизповедание или са родени в друг край. Това не е мое верую от вчера, а от ранната ми младост, а сега, в зрелите години, такива основни ценности не се променят."

Такива хора, човек.

Наскоро пък Емир Костурица започна изграждането на Андричград във Вишеград - на няколко километра от неговия Дървенград (където главната улица се казва Иво Андрич), но от другата, босненската страна на границата. В Андричград (алтернативно известен и като Каменград) ще има сгради от различни архитектурни епохи и се очаква да бъде готов догодина. В плановете на Костурица е и филм по Мостът на Дрина на Андрич, в който историята се върти около моста Мехмед Паша Соколович, намиращ се буквално на метри от строежа.

Ако пък еврото не глътне конвертибилната марка скоро, може да видим банкноти с други колоритни босненци като Лепа Брена, Сафет Сушич и Горан Брегович, как мислиш?

Силно еспресо (но не от италиански производител) с две бучки кафява захар и няколко капки мляко.

Ти?

Една обява в началото: Ще се радвам, в случай, че сред читателите на блога има някой с подходящи технически умения, да направим интерактивно приложение с картите. Ето ги:

Балканският полуостров се намира в югоизточна Европа. Площта му e 745 799 км² (без Словения), но за да удовлетвори териториалните амбиции на населяващите го народи би трябвало да се раздуе до повече от 1 160 000 км².

Велика Румъния е не просто блян, а територията заемана от страната между двете световни войни. Румънската Македония е Молдова, на която се дължи цицината на североизток от сегашните граници, иначе разширението на Балканите е в посока Южна Добруджа, т.е. скромен бонус от 7500 км².

Велика Сърбия очаквано е стара Югославия, но без Словения и две ръбчета от Хърватска.

Колкото по-комплексирана е дадена нация, толкова по-големи са териториалните й претенции. Е, за три морета няма да стигне, но за едни 74 хил. км² към сегашните 111. Включват малка част от Северна Добруджа, Западните покрайнини, Вардарска и Егейска Македония (Халкидики обаче е пощаден от бетоновозите), Беломорска Тракия с островите (най-хубавата гръцка мусака на Тасос правеха в един ресторант с български готвач, какво по-ярко доказателство?) и Одринско поне до военновременната граница от първата Балканска.

Албанците се включват последни в националистическите игри, но са май най-близо до осъществяването на поне част от Шкипериа натурале - освен Косово и западна Македония, в нея се включват части от Черна гора, Южна Сърбия и северозападна Гърция, барабар с Корфу - 55 хил. км² екстра.

За огромно разочарование на нашенските националисти, пантюркизмът не предвижда нахлуване на османски орди на Балканите, а е обърнат по-скоро на изток и е по-скоро мирна идея. Демек Турция пасува за Велика Балкания.

Ще се спрем на най-скромната версия на Велика Македония. За сравнение, най-амбициозната включва територия от 149 милиона км² и вътрешните Атлантско, Индиско и Тихо и Северно езера.

Мегали идеята засяга предимно малоазийските брегове с преди компактно гръцко население. Иначе не биха отказали и европейската част на Турция, както и парченце от Албания на обща стойност 30 хил. км².

Босна и Херцеговина и Черна гора са на картата от твърде скоро и някак не са имали време да разработят устойчиви националистически доктрини.

Границите на Велика Хърватска идват от Независимата хърватска държава по време на Втората Световна. Освен Босна включва още части от Черна гора, Бачка, Санджак и Източен Срем от Сърбия - 124 хил. км² всичкото розово.

За изчиесление на териториите са използвани карта на Европа от Уикипедия и Фриймаптулс, така че може да има леки неточности.

Доскоро това беше най-странната брава, която съм виждал. Е, има си конкуренция, при това са не съвсем далече една от друга:

През май 2009 се поразходих до Прага (отново), Дрезден и Берлин. Имаше много малки зелени човечета и никакви пречупени кръстове. Блогът се сдоби с настоящото си лого, показах ти как се прави фламкухен и коя е Ема, тогава едва на 3.

Острата болка в стомаха, изпаряваща се през потните ти изтръпнали ръце, докато го осъзнаваш. Сребърна лъжичка меланхолия Няма значение...

God trusted me with your life. But I'm a fraud.

I'm afraid. I’m afraid of the blood running through trees and the war that is about to begin.

I'm sorry, I've been gutted.

I know I let you down.

Remember that this life is just an illusion.

If only I could move in and out of nonexistence to the space between places. Space.

Още музика.

Само дето предложих и Холивуд захапа идеята. Ем Джи Ем, да не забравите за моите 10% от приходите!

Така, миналия път оставихме двамата хулигани, избегнали византийското правосъдие, обсадени от константинополските куки в параклиса Св. Лаврентий. Събитията се случват точно 3 дни преди Януарските иди, т.е. средата на месеца, когато традиционно се провеждат гонки на Хиподрума.

По време на състезанията агитките и на Сините, и на Зелените приканват Юстиниан да помилва бегълците, а след 22-ата от общо 25 гонки, виковете се обединяват в общото "Ника!", означаващо побеждавай, което ще даде и името на последвалите събития. През нощта тълпата нахлува в претория и освобождава затворници, подпалва множество сгради в града, включително главния вход на двореца Халке, част от Хиподрума и патриаршеската църква Св. София. Става дума за втория храм на това място. Третият - този, който можеш да видиш и днес, започва да се строи броени дни след края на размириците и е открит 5 години след това - през 537 г. Опитите на ромейския цар да умилостиви хулиганите през следващите дни, отсъпките и колебливите му действия водят до още пожари и разрушения. Исканията на тълпата, очевидно вече използвана от политици, целящи преврат, се увеличават. Юстиниан гони от двореца онези сенатори, които подозира в измяна, и един от тях - Флавий Хипаций, племенник на Анастасий, е обявен от въстаниците за нов император. Той всъщност е едва втори избор, след като Пробий, друг племенник на стария император, си бие шута още в началото на бунта.

На шестия ден от въстанието, неделя, ситуацията се напича - метежниците окупират Хиподрума, а Хипаций се настанява в катисмата, докато Юстиниан и близките му обмислят бягство по море. Тогава се намесва съпругата на императора Теодора: "И ако е невъзможно за човек, видял светлината на света, да не умре, то за някой, който е бил император, съдбата на изгнаник е непоносима. Нека никога не бъда разделена от виолетовия цвят и не доживея деня, в който не ме почитат като господарка."

Самата Теодора е безкрайно интересна личност. Зелените, за които баща й работи като мечкар, се оказват не особенно отзивчиви след смъртта му и Теодора, майка й и двете й сестри са приютени от Сините. Малката се прехранва като актриса и танцьорка (на Хиподрума, разбира се, щото театрите са забранени), което по онова време е равносилно на проститутка. Коронният й номер според историка Прокопий, който открито я недолюбва, бил стриптийз на тема Леда и лебеда - голичката Теодора ляга по гръб, след което няколко гъски кълват посипани по слабините й зрънца ечемик. Освен това гласно изразявала недоволството си, че процепите в зърната на гърдите са твърде малки, което я оставяло с едва три отверстия за правене на любов. (Ама са били перверзни древните, ей!) На 16-годишна възраст Николета открива любовта в лицето на богатия патриций Хекебол, назначен за управител на Пентапол (сега Киренайка в Либия). След 4 години е изгонена от спонсора и, докато се върне в Константинопол, преосмисля начина си на живот и се отдава на християнството. За да може да се ожени за Теодора Юстиниан, самият той - селянче от Нишко, иначе останал в историята с кодификацията на римското право, променя един-два закона. И всъщност през цялото време говорим за Св. Теодора, почитана от източно-православната църква на 14. ноември, нещо, което може би все пак си е заслужила, ако оставим настрана всичкия прокопиев хейт.

Но да се върнем към въстанието Ника. Засрамен от думите на жена си, Юстиниан решава да смаже бунта. За негов късмет в този момент в столицата са завърналите се от персийския фронт войски, съставени предимно от готи, траки и херули, интересуващи се достатъчно малко от политика и още по-малко от конни надбягвания и водени от верните му генерали Велизарий и Мунд.

Като начало в Хиподрума е пратен евнуха Нарсес, въоръжен с торба жълтици, с чиято помощ да припомни на лидерите на Сините, че Юстиниан е техен човек и да не се връзват на глупостите на тия зелени педераси. През това време отряд, воден от Велизарий, си проправя път през руините на Халке в северозападния край на Хиподрума към катисмата. Когато войниците атакуват тълпата, Нарсес и хората му препречват изходите и макар и някои от бунтовниците да са въоръжени, силите са неравностойни. След малко през портата Некра (наречена така, защото през нея изнасяли труповете на разбилите се колесничари) нахлуват херулите на Мунд и се включват във веселбата. Клането е ужасяващо - броят на убитите е 30000, не е пощаден никой от събралите се на Хиподрума. Тридесет хиляди. Хипаций и брат му Помпей са екзекутирани, а телата им - хвърлени в Босфора. Край.

Гонките останали популярно забавление в следващите век-два, същото важи и за цирковите партии (историографски термин за демите, но и нашите РЗС, Атака и, уви, СДС), макар и само в Константинопол. След това империята била застигната от финансова криза и някакси не се получавало празнично. Събитието, което вижда сметката на Хиподрума, обаче е Четвъртият кръстоносен поход. През 1202 г. божиите воини уж тръгват да освобождават Светите земи от поганците, но година по-късно неочаквано се озовават пред стените на Константинопол. Опостушаването на града е тема за друг постинг (няма бе, майтапя се), жертва пада и Хиподрума. Бронзовата квадрига на Лизил, някога украсявала стартовите порти, например се озовава във Венеция, ама на фасадата на Св. Марко сега стои копие, не по-истинското от египетската пирамица в Лас Вегас.

Мястото на Хиподрума в днешен Истанбул се нарича Ат Мейданъ (демек конен площад, защото там се провеждали състезания по джирит) или Султанахмет Мейданъ (по името на прилежащата джамия Султан Ахмед). Лесно може да се различи формата на пистата, стоят и оцелелите украсите от спината - османците опитали да запазят каквото могат от древния град, за да подчертаят приемствеността. До такава степен, че Ат Мейданъ редовно ставал сцена на еничарски бунтове, последният от които - през 1826 г. бил потушен кърваво от султан Махмуд II и довел до ликвидацията на корпуса.

Ит'с ол джъст а литъл бит ъф хистъри рипийтинг, иннит?

Източници и допълнително четене: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26.

Ако случайно някой те изпревари и ми подари слайсър от Беркел за следващия ми рожден ден, Коледа, Великден, пролетното равноденствие, Деня на победата или просто ей така, може да ми вземеш една малка домашна пивоварна. А после да ме пуснеш в това магазинче - всякакви малцове, хмелове и добавки за производството за бира. Джестоко! Обещавам да почерпя според предпочитанията ти, а ти може да оцениш на вкус и цвят.

Обратно на земята, в този сайт се опитват да сложат всички културни обекти върху картата на София.

Исусе на модернизма!

А това е църквата на бекона.

Най-харесваните проекти в Беханс за 2012 г. Има, има добри - почвай с Кандински, хипстърите и наред.

Един (анимиран) ден с индийска моторикша и доста историята на причудливия надпис "Horn OK Please", красящ почти всички превозни средства на субконтинента.

Като част от бъдещата ми ТЕД презентация на тема Футбол и дизайн ти представям следните линкове: винтидж плакатите и програмите на Пейн Профит за Арсенал, Уест Бром, Селтик, Абърдийн, Порт Вейл; 8-битови футболисти - по-малко пиксели, повече фън; странни футболни карикатури, ама наистина странни; неочаквано авангардна визуализация на парите, дадени от ФИФА за развитие и очаквано добра визуализация на трансферите в Европа; а за финал - Фантазиста се опитват да съберат всички такива хубости.

Първо изпратиха човек да скача от ръба космоса, сега ни показват как се прави радио. Пийте си редбулчетата, приятели, имаме нужда от тях.

Доминик Уилкокс е човекът с идеите, забавните, хитри идеи.

В германския парламент си имат измислен депутат. И то от 30 години. Съвсем истински, така де, измислен.

Това се появи в мейла ми, което ме изненада, но пък си струва - ей на, забавни бранд анаграми.

Големи букви за дома. Е не е ли красиво?

В този филм няма продуктово позициониране. Или какви марки измислят кинаджиите, когато не могат или не искат да ползват истински. Съвсем като в Лидл. Всякакви други новости от света на запазените марки - тук.

Една от причините да обичаме Вайс - такива идеи - видео интервюта с хора, които току-що са правили секс.

Порция илюстратори: Рафаел Силвейра, Холи Уелс, Сои Милк, Стив Симпсън, Александра Валишевска, Дъглас Смит, Ана Родигиеро, господин и госпожа Бюканън, Танг Яу Хонг и малко градски идентичности (неща в този стил се появяват редовно)

Ти мани хеликоптера, гледай къде краутовете са мятали бомби в Лондон през Втората световна, кои станции на метрото са отишли в небитието (ама са станали на хубави постери) и как щяха да се казват, ако ги кръщаваха футболни фенове.

Няколко добри примера за успешни продуктови дизайни от световната история. Гледай и се учи.

Най-великите научнофантастични порно комедии от миналия век, уха.

Това не ти е типичната рекламна агенция. И да, снимали са се голи и преди ;-)

Какви хубави неща са построили по света и в САЩ през миналата година. Архитектурата е интересно и красиво нещо, а в България най-интересен и красив е комиксът с наградените от Уата.

Бристолският паунд не е сам, всъщност има нещо като бум на локални валути.

Оказва се, че Северна Ирландия няма флаг / има прекалено много. Е, Дейвид Ерли има идея.

Не съвсем нова и със сигурност не най-красивата графика от всички тук, но картата на контактите ти в Линкдин е доста любопитна. Виж музиката в цветове, история й в анимирани гифове, песните в кръгове и тези дисекции на албуми. Както се казва, оф, няма как да опиша сайт за острумни визуализации на пословици. Тук може да превърнеш всеки текст в цветна схема. Почти всеки де. А тези са генерално добри в инфографиките.

Страница с рисуваните карти на Пола Шер. На световната е отбелязан даже Плевен :-) По на сърце са ми картите от банкноти, а тези лазерно изрязани градски схеми ме плашат.

Този филм трябва да се гледа.

Една типографска буквичка срещу една калиграфска. Кой ще бие? А?

Няма как да подмина Тъпи начини да умреш - всъщност смела кампания на Мелбърнското метро, въпреки че вече си чул песничката, видял си картинките и си разгледал сайта. Ето ти и тъпи начини да умреш живите-мъртви-стайл.

Видеоклипове и изображения от Османската империя, носии на народите и оригиналните дописки на Дж. А. Макгахан за Дейли Нюз за Априлското въстание и Руско-турската война от 1877-78. Хубаво е да видиш, да знаеш.

История на логото на Супермен през годините.

Туитър птички за всички!

Еми, през януари и декември хич не ми се прави лого ревю. Ей ти ги най-интересните, даже без линк ги пускам, хем да не е без хич.

Майкъл Бирут обяснява защо всеки се чувства задължен да даде мнение за новото лого на България, Мтел, уотевър...

Цветът на 2013 г. според Пантон, както вече си разбрал, е смарагдово. Така и не разбрах какво от това?

120 години преди да се появи Дъ Шард в Лондон е можело да вдигнат тези. Но не са.

Неонова лирика, има нещо необяснимо красиво в проекта.

Не гледай това, ако не си падаш по месото, ама много.

Много стари футболни екипи, ако те интересува, значи знаеш.

Най-дългата дума в английския е... не, нямам място за 189 819 символа. Обаче, ако имаш излишни 3 часа и половина, можеш да я чуеш.

Портал на Би Би Си за религиите. Може и в Уикипедия, ама нали Би Би Си.

Годината, меко казано, не започна добре за Булсатком. А през миналата всички играеха за сателитния оператор.

Тогава КЗК се произнесе по две жалби срещу Булсатком, и двата пъти - в негова полза. При първата, отнасяща се до ТВ+, комисията прие за легитимна практиката, описана отлично от Влади Иванов: "Да, ЗЗК забранява ексклузивитета, затова ще си продам програмата на още един малък оператор в Сусурлево и работата ми е чиста. Не нарушавам закона." Нищо чудно, че БГ Сат и Булсатком отричат като партизани връзка между двете компании, дори когато телевизията стана обект на разследване за данъчни измами.

При втората, внесена от Близу и няколко от най-големите регионални кабелни оператори, комисията не откри нищо нередно в дъмпинговата цена на икономичния пакет на Булсатком (6.80 лв. срещу средно около 10 лв. при всички останали). Така Булсатком хем е най-евтин, хем "купува, и купува, и купува" (по Георги Филипов) струващи милиони права за спортни събития, излъчвани по ексклузивни за оператора канали.

Е, в началото на 2013 г. БГ Сат загуби придобитите на тъмно права за А група и футболното първенство ще се излъчва по телевизия, достъпна за всички.

Ако не това, конфликтите с Би Ти Ви и ТВ7 (които са си чисто търговски спорове, каквото и да крещят любителите на конспирации) и най-вече цифровизацията ще доведат до отлив на клиенти през следващите месеци - предимно от селските райони и абонати на икономичен пакет. Защо да плащаш за нещо, което вече е безплатно? А за разлика от останалите, Булсатком все още няма техническа възможност да "опакова" услугата като тройна.

При все че не съм фен на търговската политика на Би Ти Ви, за нея си има причини - продавайки националните и нишовите си канали в пакет, телевизията осигурява на рекламодателите си по-добри условия. И след като кабелните и сателитни оператори отделят за закупуване на права едва не повече от 30% от приходите си от такси и масово крият абонати, разхвърлянето на програмите в различни пакети може да означава, че телевизиите предоставят продукта си на загуба.

Един пример, от Великобритания - преди 3 години местният медиен регулатор Офком задължи Скай не просто да предлага каналите Скай Спортс 1 и 2 на всички останали оператори, но и да го прави на фиксирана цена с 23% по-ниска от крайната цена за собствените му абонати. Решението за цената е в съда, но спортните канали се предлагат от всички.

У нас държавата в лицето на СЕМ и КРС гласно се дистанцира от проблематиката. Стигна се (изненада!) до последната инстанция Бойко Борисов, който лично заръча проверка. Сериалът продължава.

Досега по темата: първа част, втора част, трета част, четвърта част, пета част, шеста част.

Гледам това, недоумявам си тихичко и изведнъж осъзнавам, че БСП е спряла да ползва краденото лого и си е върнала старото.

След като от сума време те занимавам с различни превъплащения на легендарната карта на Лондонското метро от Хари Бек, не пречи да покажа и една моя версия. Обектът е възможно най-невъзможният - магистралите в България, но пък ето - в Монтевидео и Белград си имат всичко за метро, само че нямат никакво метро.

Кликни върху картинката за по-голям размер, че така нищо не се вижда. Педееф има тук. Малко детайли:

Виж, на всички е ясно, че не съм чак толкова начетен и даже диск на Петя Буюклиева от Тик-так по Хоризонт не мога да спечеля, но от време на време се натъквам на любопитни истории. Като тази, на която попаднах, докато проверявах нещо за цветовете. Приготви си суха храна и си пусни тихичко нещо на Тийвъри - постингът е дълъг.

През 330 г. Константин Велики решава да премести столицата на Римската империя във Византион (а не Сердика, която уж била неговия Рим), който първоначално кръщава Нови Рим. В крайна сметка Византион дава името на новата източна империя, а от своя страна след смъртта на Константин става известен като Константинопол. Освен всичко останало, малкият провинциален цирк на града е разширен подобаващо до капацитет от 100 хиляди зрители (макар и по-малък от римския Циркус Максимус). След като през 394 г. император Теодосий прекратява Олимпийските игри, а век по-късно Анастасий забранява боевете с диви животни и театралните представления, състезанията с колесници остават единственото масово забавление, а Хиподрумът на Константинопол става най-важното средище на обществения живот.


Надбягванията с колесници били скъпо удоволствие и така за поддръжката на конюшните, издръжката на колесничарите и обслужващия персонал, организацията на състезанията още по време на Римската република започнали да отговарят отделни фракции (деми), кръстени по цвета на състезателите, които ги представяли. Сега сигурно си представяш школата на Батиат от Спартак, ама с коне вместо гладиатори. Сега си представи секс сцените и престани да си представяш. Първо се обособили Белите и Червените, после се появили Зелените и Сините. Император Домициан въвел още две - Жълтите и Лилавите, но те не просъществували дълго. На старт заставали по две или три колесници с два коня от демос или по една, когато била от по-престижния модел с четири коня (квадрига). Работата на колесничарите, повечето (бивши) роби, била силно рискова и успехите им се измервали не само в броя на състезанията, които са спечелили, но и в броя на състезанията, в които са оцелели. Гай Апулей Диокъл, най-великият от римската епоха, записал победи в 1462 от 4257 състезания - 216 за Зелените, 205 за Сините, 81 за Белите и 960 за Червените и се пенсионирал на 42 години със състояните от над 35 милиона сестерции, което го прави най-добре платеният професионален спортист на всички времена. Впрочем, за колесничарите не било нетипично да сменят демите. Лоялността явно била по-разпространена сред феновете - записан е случай на привърженик на Червените, хвърлил се в гроба на загинал по време на гонка състезател.

Във Византия демите се превърнали в нещо между фенклубове, партии и държавно финансирани синдикати. Доминацията на Сините и Зелените била толкова категорична, че мнозина допускат, че другите две фракции са изчезнали, което не е точно така. Хиподрумът на Константинопол се намирал непосредствено до императорския дворец и до ложата на импертора в югозападния край на състезателното трасе - катисма се стигало по защитен коридор направо от двореца. Срещу катисмата - в североизточния край на хиподрума, най-близо до стартовите порти, били местата на Сините, до тях - Белите, падащи им се съюзници срещу Червените и Зелените, които седяли до сфендона - овалния южен край на пистата. Хиподрумът бил запазен за мъжете, макар над катисмата да била заделена стая за жени от аристокрацията. Между трибуните и трасето имало воден ров (еврип), а по средата се издигала спина - висока преграда, богато украсена със статуи на Херкулес, подвижен слон, змийска колона, гигантска жена с кон и конник в ръка, орел - слънчев часовник, египетски обелиск, в която състезателите избутвали и разбивали колесниците на съперниците си. Феновете се издокарвали в специфични дрехи и особени прически и нерядко се забърквали в побоища, че и повече. През 501 г. Зелените издебват Сините в Константинополския амфитеатър и избиват близо 3000, а няколко години по-късно победа на Порфирий, току що преминал от Сините в Зелените, предизвиква кръвопролития в Антиохия. Най-сериозните размирици обаче се случили при управлението на един от най-великите византийски владетели - Юстиниан (за протокола - страстен запалянко на Сините).

Положението в империята през 531 г. не е цветущо - войната с Персия не върви добре и финансовото бреме пада върху населението, което негодува и срещу някои непопулярни министри на Юстиниан, като преторианския префект Йоан Кападокийски и квестора Трибониан. Нужна е искрица за да разпали страстите. Осигуряват я няколко фена на Сините и Зелените, арестувани след поредните си хулигански изстъпления. Столичният префект Евдемон осъжда 4 от тях на смърт чрез обезглавяване, а други трима - на обесване. Палачът обаче се отплесва и два от тях, по ирония един син и един зелен, падат живи от въжето и с помощта на тълпата се измъкват и скриват в параклиса на Св. Лаврентий.

Шоуто, приятелю, било невероятно. Не знам какво чакат в Холивуд, ами не се заемат с византийско продължение или поне римейк на Бен Хур. И Боливуд може да я свърши тая работа, все пак ще има и танци-манци. Повече за това, а и нещо като поучителен извод - в продължението.